гледания: 1129, популярност: 67

Kerannoff - Адска Песен

изпратено от: SkreeM
езици: Български

1.
Умрях преди 3 дни и от тогава пътувам към ада,
в главата ми звучи някаква стара естрада,
пък и понеже Св.Петър не ми е точно авер,
тоя път реших да пробвам направо при Луцифер.
Пък от къде да знам, може да е свестен типаж,
като умреш за втори път явно ти идва кураж,
а и вече нямам кво да губя в тоя свят преобърнат,
пък и не ми се вярва чак и от ада да ме изхвърлят.
Кабинетът на дявола бил в деветия кръг,
до там не било повече от петнадесет минути път,
ми каза някъв дърт пияница, уууу, пиянде,
представи се с името Чърчил, ако помня добре.
Но както и да е, тръгнах по пътя поставен с кокали,
бе нещо по-нормално да измислят не могат ли?
Не, че пък на по-гадни места не съм бил,
но хич не може да ме грабне тоз готически стил,
а тез петнадесет минути да те открехна сега,
ще има да ме прощават, ама един час вървя,
около мене няква лава изригва там и се пени,
слава богу, че съм мъртъв, краката ми са студени.
Инак щях да кипна тука направо и да завра,
вентилацията явно не бачка от преди Христа,
но пристигнах криво-ляво и след час или два,
похлопах леко изнервен на дяволската врата.
"Влеееез" чу се гласа на рогатия,
в тона му се четеше една такава апатия,
ама то е обяснимо заради трудния ден,
съм пристигнал чак във края на работния ден.
"Добър вечер, извинявайте, че ви безпокоя!",
казах влизайки в стаята и протегнах ръка,
а оня гледа ме един такъв странен и зачервен,
"Ти не си ли оня старозагорски кретен,
за който скоро ми разправяше колегата Петър?",
лицето ми се изчерви по целия си периметър!
"Ми трябва аз да съм бил!", сипах си сам сол в раната,
не съм предполагал, че се познават тия дватама,
лицето на дявола пламна в топла усмивка,
последва радостен смях, прииска ми се да го ритна,
но вместо да ме изрита или да се заяде, само каза,
"Айде от кога те чакам бе момче, а добре дошъл,
и сядай да пием една мастика!",
цял ден се бил разправял с някви льохмани вика,
поседнах леко изненадан на стола и ми олекна,
явно днеска слънцето и на мойта улица пекна!

Ето сам слязох в ада, фънки е тук,
с дявола си свириме кънтри, луд, луд,
този път няма как да се върна назад,
трудно оперира се счупен гръбнак! (х2)

2.
След шестата мастика с дявола вече бяхме на "Ти",
само ако знаеш що за конспирация ми разкри,
"Извини ме за момент, звънна ми телефона!"
измъмри той, търсела го няква медуза-горгона,
и до колкото разбрах тя му е секретарка,
и звъни му щот на входа до централната арка,
някакъв пиян руснак изнася речи без чинства,
"Ах, тоя Сталин не се спря да буиства, изпрати
му охраната и веднага във карцера, само проблеми
създава тоя рязан шмайзер, аааааа!"
Затвори телефона с тия думи,
"Да знаеш тука в ада е пълно с тъпи маймуни!",
отвърнах му с поглед преизпълнен от съчувствие,
"Дяволе, вярно, че тая работа гнусна е,
но сигурно си има и добрата страна!?"
а той ми рече,
"Разбира се, става и веселба,
няма да забравя никога Хитлер като умря!".
"Е какво пък толкова?!" учудих се от това,
"С демоните хванахме бас, дали е евреин,
а аз така ги обрах, че още се носят легенди!".
"И евреин ли беше?!" усмихнах му се широко,
"Хаха, рязан патлак и то доста надълбоко,
ако знаеш колко сгърчено висеше му пишока.."
явно и към Хитлер камата е била жестока!
И тъй от дума на дума, лафа потръгна,
и бутилката вече беше далече от пълна,
и си пуснахме с дявола разни песни на Висоцки,
сподели ми къв казан готвел за Сакскобурготски!
Обаче изведнъж ми прималя,
образът ми се размъти и направо избледня,
усетих, че се издигам и стаята изчезна в дим,
явно и тоя път съм се измъкнал невредим,
то човек не може даже на спокойствие да умре,
лекарите явно пак са ме закърпили, сефте,
усещам, че съм пак в тялото си вързан за катетар,
"Дяволе ще мина пак къде 2070-та!"


Л: Сестра къде си бе?!
С: Тук, тук, тук съм докторе!
Л: Ти нормална ли си ма?! Тва изобщо не е
диагнозата на тоя човек ма!
С: Е как така?!
Л: Тва тук е Владислав Керанов!
С: Е да де!
Л: Тва тука е диагнозата на Станислав Аврамов!
С: аууу, въйййй!
Л: Ти да пишеш и да четеш можеш ли ма?!
С: Много съжалявам докторе! Ааа какво му е
имало на пациента всъщност!?
Л: Нищо! Имал е глисти!
С: Аууууу!

Ето сам слязох в ада, фънки е тук,
с дявола си свириме кънтри, луд, луд,
този път няма как да се върна назад,
трудно оперира се счупен гръбнак! (х2)

Тудуууууууу!
.....
Хахахахахаха!
www.tekstove.info 2008-2016 версия 3.2.0 връзка с нас